С всяко изследване върху съня и мозъка става все по-ясно, че независимо от възрастта сънят е извънредно важен за умственото и физическото ни здраве. Бебетата се нуждаят от много сън докато мозъкът им се оформя, но също така и тийнейджърите, чиито мозъци все още са подложени на големи промени. И както всеки възрастен, който се бори с инсомния или друг вид сънен недостиг, може да свидетелства липсата на сън причинява големи щети на когнитивните функции. Американската академия по медицина на съня (AASM) наскоро изнесе официални препоръки за количеството сън, което трябва да получават децата от 4 месечна до 18 годишна възраст. В същото време Американската медицинска асоциация направи официално изявление, призовавайки училищните настоятелства да изместят по-късно първия учебен час заради съня на децата.
„Сънят е много важен за здравословния начин на живот и затова е важно да се установят добри навици за сън още в ранно детство,“ казва Шалини Парути, член на AASM и модератор на Педиатричния консенсус, изготвил ръководствата. „От особена важност при израстването на децата е, дори в тийнейджъска възраст да получават достатъчно сън.“
Препоръки на AASM за количеството на детския сън:
- Бебета от 4 до 12 месеца: 12 – 16 часа/24часа (вкл. дремките);
- Деца от 1 до 2 години: 11 – 14 часа/24часа (вкл. дремките);
- Деца от 3 до 5 години: 10 – 13 часа/24часа (вкл. дремките);
- Деца от 6 до 12 години: 9 – 12 часа/24часа (вкл. дремките);
- Тийнейджъри 13 – 18 години: 8 – 10 часа/24часа (вкл. дремките).
Основният проблем е, че повечето деца вероятно не получават достатъчно количество сън. Идеята е тези препоръки да променят навиците за късно лягане и ранно ставане. Сънната депривация оказва вредно влияние върху мозъка на възрастните, а какво остава за развиващия се датски мозък. Различни изследвания откриват връзка между недостатъчния сън и нарушените познавателни способности у децата, включително задържането на вниманието и краткосрочната памет. Други изследвания дори намират връзка между по-продължителния сън и по-добрите училищни резултати и по-високо IQ. Затова Американската медицинска асоциация препоръчва в последните години учениците от средните класове и гимназията да не започват първия учебен час преди 8:30 . В някои училища в САЩ това вече се практикува, но за първи път се официализира като препоръка.
„Сънната депривация е нарастващ здравословен проблем, който засяга подрастващите, излагайки ги на риск от развитие на мозъчни, физически и емоционални проблеми и заболявания,“ според Уйлям Коблер член на борда на Американската медицинска асоциация. “ Строги научни доказателства показват, че осигуряването на повече сън на подрастващите, в подходящите часове дава добри резултати по отношение на здравето, училищния успех, поведението и като цяло подобрява качеството на живот. Вярваме, че измествайки началото на първия учебен час ще осигурим на децата от средния и гимназиален курс достатъчно сън и това ще подобри като цяло умственото и физическо здраве на младите хора.“
Също така симптоми на промени в настроението и тревожност могат да се появят по-често, когато децата не получават достатъчно количество сън.
Възрастните много добре познават ефекта на лошия нощен сън – представете си как това се отразява на детския мозък, който все още претърпява големи промени. И така – оставете децата да спят до по-късно и може би по-важно – накарайте ги да си легнат по-рано.