Гръцкият термин „апнея” буквално означава „без дъх”. Има три типа апнея: обструктивна, централна, и смесена.
Обструктивната е най-често разпространена. Независимо от причината, която предизвиква различните типове апнея хората спират дишането си многократно по време на сън, понякога стотици пъти на нощ. Продължителнотта на тези дихателни паузи често е по минута и повече.
Обструктивната сънна апнея (OSA) се предизвиква от блокиране на въздушния поток поради отпускането на меките тъкани в носоглътката и запушването й по време на сън. При централната сънна апнея, въздушният поток в гърлото не е възпрепятстван, но мозъкът не изпраща сигнали към дихателните мускули. Смесената апнея, както наименованието показва е комбинация от горепосочените две. По време на всяка апнея, мозъкът събужда за кратко страдащия, за да възобнови дишането си. Тези кратки и многобройни микросъбуждания водят до изключително накъсан и лошокачествен сън.
Обструктивната сънна апнея е често срещано заболяване. Засяга около 25 милиона мъже и жени в САЩ (около 4% от населението). Засега не са известни епидимиологични данни за разпространението на този синдром в България, но данните едва ли ще са по-различни. Вероятно около 1 милион българи страдат от нарушения на дишането по време на сън и за съжаление по-голямата част от тях не подозират това и съответно не получават необходимата компетентна медицинска помощ.
Рисковите фактори включват мъжки пол, наднормено тегло, и възраст над 40, но OSA може да порази всеки на всяка възраст, дори деца. Поради подценяване на проблема в световен и най-вече местен мащаб от страна на обществени и здравни институции, по-голямата част от хората, страдащи от Сънна апнея остават недиагностицирани и поради това нелекувани, независимо от факта, че това сериозно заболяване има значими неблагоприятни последици.
Нелекувана, OSA води до поддаващо се трудно на лечение високо кръвно налягане и други сърдечно-съдови заболявания с краен резултат – инфаркт или инсулт. Други немаловажни и чести последствия са проблеми с паметта, депресия, раздразнителност, затлъстяване, импотентност, диабет. Много често неразпознатите късни усложнения на апнеята водят до поставяне на погрешна диагноза и съответното погрешно лечение – аденом на простата (поради често уриниране нощем), бурсит (поради упорити кожни промени и отоци по лактите), лимфен застой на подбедриците (поради оточните и морави подбедрици, понякога с трудно зарастващи язви). Всички тези опасни последствия, заедно с прекомерната дневна сънливост, умора, главоболие и нежелание за работа или каквото и да е физическо усилие водят до един непълноценен живот. Такъв човек е неефективен в своята работа, а зад волана е опасен за себе си и околните. Нелекуваната Сънна апнея е отговорна за инциденти на работното място или катастрофи на пътя поради заспиване (препратка).
За щастие OSA се диагностицира и по-важното лекува се успешно от около 30 г. (препратка). Диагнозата OSA може да бъде заподозряна още в къщи. Първият симптом, който прави впечатление на близките е изключително неприятното и неравномерно хъркане на засегнатия от това заболяване. По време на сън хъркащия прави дълги паузи в дишането до пълно прекъсване, последвани от шумно поемане на въздух. Спането в една спалня с такъв човек е много трудно, да не кажем невъзможно. Околните определят състоянието като “давене” или “задушаване”. Честото ставане по малка нужда през нощта, съхненето на устните, сутрешната разбитост и постоянната дневна сънливост са също алармиращи симптоми.