Със самолет и/или влак

СРАР апаратът винаги се транспортира без вода. Водният резервоар на овлажнителя трябва предварително да се изпразни и подсуши. 

СРАР апаратът винаги се взема като ръчен багаж и никога не се слага при общия багаж. Митническите служители на летищата, както и служителите на авиокомпаниите са добре запознати с предназначението на апаратите и необходимостта пациентите да ги носят със себе си. В самолетите на някои авиокомпании, както и в купетата на някои железопътни компании е предвидена възможност за използване на апарата по време на самия полет или пътуване. Въпреки това е нужно пациентът да се свърже предварително с компанията, с която ще пътува и да попита, дали не е предвиден някакъв специален режим за транспорт и употреба на СРАР апарата, съгласно разпоредбите ѝ.

От особена важност е да се предвиди подходящ адаптор за мястото на пребиваване. Местата, които пациентите посещават при служебни или семейни пътувания може да са с различен тип контакти на електрическата мрежа, и щепселът на захранващия кабел на СРАР апарата да не пасва. Това трябва да се предвиди и предварително да се набави съответния адаптор. Различното напрежение и честота на тока в отделните държави не е проблем, защото качествените апарати работят при напрежение от 110 до 230V и при честоти от 50 и 60Hz.

С камион или лека кола

Професионалните шофьори на товарни камиони, на които се налага да преспиват в кабините, трябва предварително да се информират за възможността техния СРАР апарат да се захранва директно от гнездото за запалка на таблото. Да се обърне специално внимание за какво захранване е предвиден конкретния апарат за 12 или 24V. Тази особеност е добре да се има предвид още при закупуване на апарата. 

На излет

Някои производители предлагат батерии за захранване на СРАР апаратите. Да се има предвид, обаче че капацитетът им е силно ограничен и трудно биха захранили за повече от 6 часа апарат, особено ако се налага поддържане на високо налягане и включен овлажнител.

Съобразяване с надморската височина

Както беше изтъкнато в съответната глава, ако пациентът притежава СРАР апарат с фиксирано налягане е важно да съобрази каква е надморската височина в мястото на пристигане. Добре е да се направи необходимата корекция в съответните настройки, за да се гарантира максимална ефективност на лечението, въпреки неудобството от преспиването на

В едно проучване изследователи от МакГиллския университет подбират 15 мъже и 11 жени да прекарат 36 часа в лаборатория където да се осъществи експеримент, при който участниците са подложени на т. нар. “котешка дрямка”. При това изследване светлината в стаята постоянно се променя от висока към ниска, така че пациентите да спят един час и да бодърстват също един час. Изследвани са били нивата им на мелатонин, основният хормон на съня, както и други субективни параметри като бодрост и сънливост. Жените са изследвани по време на два периода от репродуктивния им цикъл, тъй като половите хормони могат да повлияят качеството на съня. Така установяват, че сънният цикъл на жените се осъществява в по-ранна фаза от този на мъжете, т.е. тяхната сънливост се появява в по-ранен стадий и тяхната нощна  бодрост е по-ниска от тази на мъжете. По-късно в статията написана за това изследване, публикувана в “Proceedings of the National Academy of Science”, се споменава, че независимо от по-ранната сънливост, сънят при жените започва по-късно отколкото при мъжете, пропорционално на начина им на нагласа на тялото. И точно тази разлика обяснява защо при жените заспиването, както и поддържането на съня е по-трудно отколкото при мъжете.

“За сходен сънен режим открихме, че биологичният часовник на жените е този, който ги кара да заспиват и да се събуждат по-рано от мъжете.”- твърди авторът на статията Даян В. Бойвин в едно от своите изказвания. “Причината е проста – техният биологичен часовник е настроен на по-източна часова зона. Тази видна разлика между половете е важна, защото показва, че при жените е по-вероятно да възникне разтройство на съня, отколкото при мъжете.

Тези открития дават също обяснение на това защо жените може да имат повече проблеми при заспиване. Изследователите са установили също, че сънят при жените не е толкова дълбок в ранните сутрешни часове, колкото при мъжете и това обяснява фактът, че жените по-лесно се събуждат рано. Това хвърля светлина и върху причината за по-лошото влияние на работата на смени върху женското здраве .

“Участниците в нашия експеримент не срещнаха никакви проблеми със съня, докато протичаше изследването,” – казва Бойвин. “Тези резултати ни помагат да разберем защо при жените по-често се среща ранно събуждане сутрин, както и чувство на отпадналост след нощен сън. Също така обясняват защо представителите на нежния пол са по-малко бдителни през нощта. ”Предходни изследвания ни показват, че въпреки фактът, че нощните смени са свързани с редица здравословни проблеми, независимо от пола, изглежда, че за жените е по-трудно да работят нощно време. Също така, резултатите показват, че при жените е по-вероятна появата на наранявания, отколкото при мъжете при работа на смени.

Докато все още протичат проучвания какво може да ни помогне, за да имаме пълноценен нощен сън, ви съветваме да си легнете в момента, в който се почувствате уморени (стига да можете). Въпреки че това е най-очевидното нещо, което трябва да се направи в такъв момент, повечето от нас го пренебрегват и удължават момента на заспиване колкото могат повече. И разбира се никога не пийте алкохол или кафе преди сън и по възможност избягвайте гледането в екрани на мобилни телефони или телевизори 1-2 часа преди лягане, тъй като светлината от тях нарушава вашия сънен цикъл. Винаги е разумно да следвате горните съвети, но ако сте жена, може да се наложи да обръщате специално внимание на това как се чувства тялото ви, и на външните фактори, които му влияят.

„Сънят е много важен за здравословния начин на живот и затова е важно да се установят добри навици за сън още в ранно детство,“ казва Шалини Парути, член на AASM и модератор на Педиатричния консенсус, изготвил ръководствата. „От особена важност при израстването на децата е, дори в тийнейджъска възраст да получават достатъчно сън.“

Препоръки на AASM за количеството на детския сън:

• Бебета от 4 до 12 месеца: 12 – 16 часа/24часа (вкл. дремките);
• Деца от 1 до 2 години: 11 – 14 часа/24часа (вкл. дремките);
• Деца от 3 до 5 години: 10 – 13 часа/24часа (вкл. дремките);
• Деца от 6 до 12 години: 9 – 12 часа/24часа (вкл. дремките);
• Тийнейджъри 13 – 18 години: 8 – 10 часа/24часа (вкл. дремките).

Основният проблем е, че повечето деца вероятно не получават достатъчно количество сън. Идеята е тези препоръки да променят навиците за късно лягане и ранно ставане. Сънната депривация оказва вредно влияние върху мозъка на възрастните, а какво остава за развиващия се датски мозък. Различни изследвания откриват връзка между недостатъчния сън и нарушените познавателни способности у децата, включително задържането на вниманието и краткосрочната памет. Други изследвания дори намират връзка между по-продължителния сън и по-добрите училищни резултати и по-високо IQ. Затова Американската медицинска асоциация препоръчва в последните години учениците от средните класове и гимназията да не започват първия учебен час преди 8:30  . В някои училища в САЩ това вече се практикува, но за първи път се официализира като препоръка.

„Сънната депривация е нарастващ здравословен проблем, който засяга подрастващите, излагайки ги на риск от развитие на мозъчни, физически и емоционални проблеми и заболявания,“ според Уйлям Коблер член на борда на Американската медицинска асоциация. “ Строги научни доказателства показват, че осигуряването на  повече сън на подрастващите, в подходящите часове дава добри резултати по отношение на здравето, училищния успех, поведението и като цяло подобрява качеството на живот. Вярваме, че измествайки началото на първия учебен час ще осигурим на децата от средния и гимназиален курс достатъчно сън и това ще подобри като цяло умственото и физическо здраве на младите хора.“

Също така симптоми на промени в настроението и тревожност могат да се появят по-често, когато децата не получават достатъчно количество сън.

Възрастните много добре познават ефекта на лошия нощен сън – представете си как това се отразява на детския мозък, който все още претърпява големи промени. И така – оставете децата да спят до по-късно и може би по-важно – накарайте ги да си легнат по-рано.

Инсомнията е термин, който се използва за да опише недостатъчен или лошокачествен сън, който се проявява чрез един или повече от следните симптоми: трудност при заспиване, трудност в поддържане на съня, ранно сутрешно събуждане с невъзможност за последващо заспиване и като цяло липса на възстановяващия ефект на съня.

Как безсънието влияе върху нашето ежедневие?

Инсомнията води до прекомерна дневна сънливост, която се изразява с умора, загуба на физическа активност, трудна концентрация и раздразнителност.

Има ли различни видове безсъние?
Да:

• Първична инсомния – отключва се без видима причина или в резултат на някакъв личен проблем;
• Вторична инсомния – на фона на друго органично заболяване, обикновено сързано с хронична болка;
• Остра (преходна) инсомния – периоди на нарушен сън с продължителност от една нощ до няколко седмици;
• Хронична инсомния – характеризира се с проблеми на съня през най-малко 3 нощи на седмица за един или повече месеци.

Колко често се среща инсомнията?

Инсомнията е най-често срещаното разстройство на съня и бодърстването. Около 30–40 % от населението в трудоспособна възраст показва всяка година някакви прояви на инсомния, като при 10–15 % от тях тези прояви хронифицират, т.е. остават да съществуват за по-дълъг период, понякога и за цял живот. Инсомнията се увеличава с възрастта и е по-често срещана при жените (1.3 пъти повече от мъжете). Хората на възраст над 65 год. имат обикновено 1.5 пъти повече проблеми със съня в сравнение с тези под 65 г. Децата също могат да имат безсъние като при подрастващите процентите на разпространеност се изравняват с тези на хората в зряла възраст. Началните прояви на инсомния (отключването), обаче са по-чести при млади хора.

Какви са причините за поява на безсънието?

Инсомнията е почти винаги свързана с медицинско или психиатрично заболяване, с разстройство на съня и бодърстването, или се дължи на поведенчески или от страна на околната среда проблеми. Острата инсомния е почти винаги свързана с някакъв личен проблем, бременност, стрес на работното място, тежка загуба в семейството (напр. смърт). В момента в който бъде премахнат проблема, симптомите на тази инсомния също отзвучават. Прерастването на острата форма на инсомнията в хронична често е сложен процес. Обикновено хората с хронична инсомния имат повишена тревожност и ускорен пулс по време на сън (нормално докато спим пулсът ни е понижен).

Какви са последствията от безсънието?

Инсомнията води до прекомерна дневна сънливост, което пряко се отразява върху способността ни да шофираме или да оперираме с машини, също така води до намалена концентрация и способности за умствена работа и запаметяване. Невъзстановяващият сън повлиява настроението, може да отключи тревожност и депресия. Инсомнията може да влоши и друго съществуващо заболяване.

Как се лекува инсомнията?

• Медикаменти – острата инсомния може да се повлияе от краткотрайното прилагане на седативни медикаменти.
• Физикално – най-модерния, немедикаментозен метод. Използват се устройства (под формата на очила) със специален филтър за синята светлина. Това стимулира вътрешното ни производство на хормона на съня (мелатонин).
• Краниална електростимулация (CES) – нискочестотна електрическа стимулация, която повишава дневната бодрост, което рефлекторно води до повишена сънливост вечер.
• Хигиена на съня – задължителна. Изразява се в лягане и ставане по едно и също време, избягване на дрямки през деня, спиране приема на стимулиращи напитки вечер, забрана на гледане на телевизия или стоене пред компютър до късно вечер.
• Релаксиращи техники – понякога помагат при хората с хронично безсъние Тук се включват следните препоръки за добър сън: използването на спалнята само за сън, спалнята да бъде тихо, тъмно и леко хладно помещение, леглото и възглавницата да са удобни. Понякога помага само смяната на леглото, стаята или разместването на интериора в спалнята. Хората страдащи от безсъние често спят добре на чуждо място или в лаборатория за изследване на съня.
• Лечение на съществуващо друго заболяване – при вторичната инсомния.
• Когнитивно-поведенчекса терапия – психотерапевтичен подход, при който основна роля има събеседването и чиято цел е да реши проблеми, свързани с негативни емоции, поведение и познавателни функции чрез системна, целенасочена, процедура. Препоръчва се при хронична инсомния .